Български / C1
Трите баби
Баба Еленица от Златица тръгнала при врачка, баба Рада от Клисура поела към София да навести сина си, който служел в артилерията, а Дивда от Голяма Кривда се отправила към горещите бани да търси облекчение за болките в гърба си. Рада носела торбичка сушени сливи и малко гърненце с крушова чорбица. Всяка следвала своя път, докато трите не се срещнали сред Софийското поле.
Познавали се от млади години, били стари приятелки и дори малко роднини. Как да се разминат, без да спрат поне за кратка почивка и няколко сладки думи? Завалели бързи въпроси и отговори за близки и познати, за женитби и загуби, за всекидневни грижи и всевъзможни случки. Радостта се сменяла със сълзи, смехът — с въздишки.
Наоколо била блага пролет. Мушици бръмчели, нивите растели, в ливадите се обаждал пъдпъдък. Сред тръните врабците сякаш вдигали сватба, а цветята разтваряли шарените си чадърчета. Бабите стояли насред пътя и си говорели.
— Хайде да вървим! — сещала се някоя. — Е, почакай малко! — възпирала я друга.
Още не били попитали за всички, още не били разказали най-новото. Едната подхващала дума, другата я довършвала; прекъсвали се и пак се унасяли. Времето било дълго, но на тях им се струвало кратко.
Пролетта преминала в жарко лято. Слънцето напичало, жътварките отивали със песни към полето, косачите крачели из ливадите, жабите крякали в блатата. Само трите приятелки все така стояли край пътя, погълнати от разговорите си.
Разказвали си за сватби и семейни неволи, за болести и грижи. Щом някой разговор уж приключел, веднага се появявал повод за следващия.
— Хайде, още малко! — повтаряли си бабите.
Есента прогонила лятото. Слана попарила гората, бурята разпиляла листата, над планината се спуснали тъмни мъгли. Вятърът вече напомнял за зимата, а облаците донесли проливни дъждове.
— Като че прикапа — забелязала Еленица. — Това е росица — отвърнала друга, докато разговорът отново се подхващал.
Нови семейни истории, още въпроси, дълги отговори, шепот и тайни — и пак трите се унесли, доволни от срещата си. Неусетно преминала и есента.
Настъпила зима. Застудяло, снегът завалял на едри парцали, натрупал се и тихо затрупал бабите насред пътя. Те продължавали да си говорят, все така погълнати от сладката си приказка.
А напролет, когато слънцето отново напече и разтопи снежната шапка, може би пак ще ги видим — баба Еленица от Златица, баба Рада от Клисура и Дивда от Голяма Кривда — унесени в същите безкрайни разговори.
English summary · includes the ending
Three elderly friends, Elenitsa, Rada and Divda, meet while travelling through the fields near Sofia. They have known one another since they were young and are also related. They stop for a short rest and begin sharing news about friends and family.
Whenever one suggests leaving, another remembers a question. Spring passes and summer arrives, but they are still talking in the road. Then autumn brings falling leaves and heavy rain. Elenitsa notices the drops, but another woman calls them dew, and the conversation carries on.
Winter comes. Snow falls and slowly covers all three women, who remain absorbed in their talk. The narrator suggests that when the spring sun melts the snow, we may find them there again, still chatting. What began as a quick roadside conversation has become a comic picture of people who always have just one more thing to say.
Adapted for Lejrbål from the credited source.
Read the source