Български / B2
Трите баби
Баба Еленица от Златица тръгнала при жена, която предсказвала бъдещето. Баба Рада от Клисура пътувала към сина си в София, а Дивда от Голяма Кривда се надявала да намери лек за болките си в горещите бани. Пътищата им се пресекли сред Софийското поле.
Трите били приятелки още от младини, а и малко роднини. Спрели на пътя да си починат за кратко и да си поговорят. Завалели въпроси за близки и познати, разкази за случки и новини. Разговорът вървял ту със смях, ту със сълзи.
Била мека, весела пролет. Наоколо бръмчали мушици и се обаждали птици. Бабите обаче имали толкова много да си кажат, че времето минавало, без да го усещат.
— Хайде вече да тръгваме! — подканяла някоя. — Почакай още малко! — отвръщала друга.
Щом някоя предложела да си тръгват, изниквал още един въпрос. После отговорът водел до нов разказ. Докато едната замълчала, другата вече била готова да продължи. Дългото време им се струвало кратко.
Пролетта отминала и настъпило горещо лято. По полето започнали да събират житото и да косят ливадите. В блатата крякали жаби. А Еленица, Рада и Дивда все така стояли на пътя и обсъждали сватби, семейни грижи и болести.
— Хайде, още малко! — повтаряли си те.
Дошла есента. Вятърът разпилял листата, мъгли покрили планината, небето се скрило зад облаци и завалели силни дъждове.
— Като че ли започва да вали — казала Еленица. — Това е роса — успокоила я друга.
Преди разговорът да прекъсне, отново се появила тема, която трябвало да обсъдят. Последвали нови въпроси, дълги отговори, въздишки и тайни.
Минала и есента. Дошла зима, застудяло и снегът започнал да се трупа. Малко по малко той затрупал трите баби на пътя, все още унесени в сладкия си разговор.
Когато напролет слънцето отново изгрее и разтопи снежната покривка, може пак да ги видим там — Еленица, Рада и Дивда, продължаващи безкрайната си приказка.
English summary · includes the ending
Three elderly friends, Elenitsa, Rada and Divda, meet while travelling through the fields near Sofia. They have known one another since they were young and are also related. They stop for a short rest and begin sharing news about friends and family.
Whenever one suggests leaving, another remembers a question. Spring passes and summer arrives, but they are still talking in the road. Then autumn brings falling leaves and heavy rain. Elenitsa notices the drops, but another woman calls them dew, and the conversation carries on.
Winter comes. Snow falls and slowly covers all three women, who remain absorbed in their talk. The narrator suggests that when the spring sun melts the snow, we may find them there again, still chatting. What began as a quick roadside conversation has become a comic picture of people who always have just one more thing to say.
Adapted for Lejrbål from the credited source.
Read the source