Български / B1
Трите баби
Баба Еленица, баба Рада и баба Дивда се срещнали сред Софийското поле. Трите се познавали от млади години и били малко роднини. Всяка била тръгнала на път, но като се видели, спрели за кратка почивка и сладък разговор.
Била хубава пролет. Полето било зелено, мушици бръмчали, птиците пеели. А бабите се питали как са, кой се е оженил и какво става с близките им. Имало и смях, и сълзи, и все нови въпроси.
— Хайде да тръгваме! — подканяла една. — Почакайте още малко! — спирала ги друга.
Някоя вече предлагала да тръгват, но друга се сещала за близък, за когото още не била питала. И разговорът започвал отново. Времето било дълго, но на бабите им изглеждало кратко.
Пролетта свършила и дошло горещо лято. По полето хората събирали житото и косели тревата. Във водата крякали жаби. Трите приятелки още стояли на същия път и си разказвали новини за сватби, болести и семейства.
— Хайде, още малко! — повтаряли те.
После дошла есента. Вятърът разпръснал листата и завалели силни дъждове. — Като че ли започва да вали — забелязала Еленица. — Това е само роса — отвърнала друга.
Пак се появил въпрос, който не можел да чака. И пак трите се унесли в разговор.
Есента минала, настъпила зима. Снегът падал на едри парцали и бавно затрупал бабите. Те обаче продължавали да си говорят.
Напролет слънцето пак ще стопи снега. Тогава може да ги видим още на пътя — Еленица, Рада и Дивда, унесени в своите безкрайни разговори.
English summary · includes the ending
Three elderly friends, Elenitsa, Rada and Divda, meet while travelling through the fields near Sofia. They have known one another since they were young and are also related. They stop for a short rest and begin sharing news about friends and family.
Whenever one suggests leaving, another remembers a question. Spring passes and summer arrives, but they are still talking in the road. Then autumn brings falling leaves and heavy rain. Elenitsa notices the drops, but another woman calls them dew, and the conversation carries on.
Winter comes. Snow falls and slowly covers all three women, who remain absorbed in their talk. The narrator suggests that when the spring sun melts the snow, we may find them there again, still chatting. What began as a quick roadside conversation has become a comic picture of people who always have just one more thing to say.
Adapted for Lejrbål from the credited source.
Read the source