Български / A2
Трите баби
Три стари приятелки се срещнали на пътя в Софийското поле. Казвали се Еленица, Рада и Дивда. Били и малко роднини. Всяка пътувала нанякъде, но спрели за кратък разговор.
Била пролет. Било топло, птичките пеели, а бабите си говорели. Питали за близки хора, разказвали новини, смеели се и плачели.
— Хайде да тръгваме! — казала една. — Почакай малко! — отвърнала друга.
После някоя се сетила за още един въпрос. И разговорът продължил.
Пролетта минала. Дошло горещо лято. Хората работели по полето, а трите баби още стояли на пътя и си говорели.
— Хайде, още малко! — казвали си.
Дошла есента. Листата падали и завалял дъжд. — Като че ли започва да вали — казала Еленица. — Това е само роса — отговорила друга.
И пак си говорели. Имали толкова много да си разкажат!
Дошла зимата. Снегът валял и малко по малко покрил трите баби. Но разговорът им не спирал.
Когато напролет слънцето стопи снега, може пак да ги видим там — Еленица, Рада и Дивда, които още си говорят на пътя.
English summary · includes the ending
Three elderly friends, Elenitsa, Rada and Divda, meet while travelling through the fields near Sofia. They have known one another since they were young and are also related. They stop for a short rest and begin sharing news about friends and family.
Whenever one suggests leaving, another remembers a question. Spring passes and summer arrives, but they are still talking in the road. Then autumn brings falling leaves and heavy rain. Elenitsa notices the drops, but another woman calls them dew, and the conversation carries on.
Winter comes. Snow falls and slowly covers all three women, who remain absorbed in their talk. The narrator suggests that when the spring sun melts the snow, we may find them there again, still chatting. What began as a quick roadside conversation has become a comic picture of people who always have just one more thing to say.
Adapted for Lejrbål from the credited source.
Read the source