Три силуета на горубленския път

Пижо и Пендо купили с общи пари малко буре хубава ракия. Замисълът бил да я продават тайно на съседите в селото и така да припечелят някой лев. Уверени в добрите изгледи пред начинанието си, двамата напуснали града заедно с третия си спътник — слабата кобила Куца Гана, върху чийто гръб се поклащало бурето.

Гана куцала, но крачела бодро по равния път. Мисълта за селото, което не била виждала от два дни, я теглела напред. Градският престой не бил приятен за нея. Вързана в просторна конюшня сред множество коне, тя била принудена да търпи нахалните им цвиления и опитите им да се приближат до нея въпреки протестите ѝ. Сега вятърът откъм Витоша сякаш отнасял огорчението ѝ и връщал спокойните селски мечти.

Двамата приятели вървели след кобилата, погълнати от своите мисли и грижи. След дълго мълчание започнали разговор за наученото в града. Но новините скоро отстъпили пред жаждата на Пендо.

— Вода няма — оплакал се той. — Дай малко от ракията.

Пижо го посъветвал да търпи. После му напомнил, че ракията е обща и че трябва добре да премислят всяко посягане към нея. Пендо обаче не възнамерявал да мъчи душата си, когато бурето се поклащало точно пред очите му.

— Ще ти налея, но ще платиш — решил Пижо. — Поне парите да не загубим.

Пендо разполагал само с една дребна монета. Подал я, нетърпелив да получи чашката. Пижо спрял Гана, налял ракия в тенекиена чашка и му я връчил. Последвали наздравици и щедри пожелания за здраве. Пендо изпил ракията, Пижо прибрал монетата, подкарал кобилата и двамата отново поели след нея.

Вървели и мълчали, мълчали и вървели, докато Пижо не нарушил тишината: сега пък той бил ожаднял. Пендо отвърнал със същия съвет, който по-рано получил — да търпи, понеже вода наблизо нямало.

— Не ми се пие вода. Друго ме мъчи, друго ми се пие, само че не знам какво…

— Да не е ракия?

Пижо се почесал по тила и признал, че това е възможно. Пендо веднага напомнил за общата собственост. Ракията, казал той, била огън и не бивало да се забравя за какво са я купили.

Пижо подхванал сравнението: от този огън искал да угаси другия — жаждата си. И бил готов да плати. Този път Пендо спрял Гана, налял чашка и я подал на приятеля си, който я поел с трепереща ръка. Двамата отново си пожелали здраве. Пижо изпил ракията, избърсал с длан увисналите си мустаци и дал на Пендо монетата, която преди малко бил взел от него.

После продължили да обсъждат бъдещите си приходи. Надявали се да спечелят поне три лева. От приказките за печалба обаче Пендо отново ожаднял и поискал следващата чашка.

Пижо известно време мълчал, мислел и се чесал по врата, но накрая спрял кобилата. Тя послушно застанала насред пътя. Той налял, получил обратно старата монета и я потъркал по брадата си. Пожелал си парите в дрехата му да станат толкова, колкото са космите по брадата. Пендо изпил порцията, избърсал устата си и двамата пак тръгнали.

Вятърът свирел в клоните на голите крайпътни върби, блъскал се в кожусите им и развявал опашката на Куца Гана. Пижо скоро заявил, че пак е жаден. Пендо поискал монетата — щом пиенето било за душата, нека приятелят му пие.

И пак станала размяна на единствената монета. След малко тя се върнала в джоба на Пижо, после отново минала у Пендо, и така нататък. Всеки наливал на другия срещу заплащане, а общата им ракия служела за утоляване на собствената им жажда. Една и съща сума се разхождала между два джоба, докато двамата все още мислели за печалба.

Когато стигнали в селото, приятелите не могли веднага да открият домовете си. Куца Гана останала дълго вързана за една върба. А кой бил спечелил монетата, разказвачът признава, че не знае.