Три силуета на горубленския път

Пижо и Пендо купили заедно малко буре с хубава ракия — силен алкохол. Намерението им било да я продават тайно на съседите в селото и да спечелят някой лев. Тръгнали си от града с надеждата, че ги очаква добра печалба.

Бурето носела слабата им кобила Куца Гана — женски кон. Тя куцала, но вървяла бодро към селото, което не била виждала от два дни. Хладният вятър откъм Витоша я освежавал. Пижо и Пендо вървели след нея, всеки зает със своите мисли.

След дълго мълчание двамата започнали разговор за новините в града. Скоро обаче Пендо сменил темата:

— Жаден съм, а вода няма. Дай да пийна малко от ракията.

Пижо не искал да се съгласи. Напомнил, че ракията е обща и трябва да се продава. Пендо настоявал: нямало смисъл да се мъчи от жажда, когато бурето е точно пред тях.

— Ще ти налея, но трябва да платиш — решил накрая Пижо. — Поне да не губим парите.

Пендо имал само една монета. Подал я на приятеля си. Пижо спрял Гана, налял една метална чашка с ракия и му я дал. Двамата си казали „Наздраве“. Пендо изпил чашката, Пижо прибрал монетата и пак потеглили.

Не минало много време и Пижо се обадил:

— Пендо, сега и аз ожаднях.

Пендо му предложил да почака, защото вода наблизо нямало. Но Пижо обяснил, че не му се пие вода. Искал нещо друго, макар уж да не знаел точно какво.

— Да не е ракия? — попитал Пендо.

Пижо се почесал по тила и признал, че може и това да е. Пендо на свой ред му напомнил, че ракията е обща. Приятелят му обаче поискал чашка, за която щял да плати.

Този път Пендо спрял кобилата и налял. Пижо изпил ракията, избърсал мустаците си с ръка и върнал същата монета, която преди малко бил взел от Пендо.

Продължили по пътя и пак заговорили за бъдещата печалба. Надявали се да спечелят поне три лева. Между разговорите Пендо отново усетил жажда. Пижо спрял Гана, подал му нова чашка и прибрал познатата монета.

Вятърът шумял в голите върби край пътя, а приятелите вървели и мълчали. После Пижо пак поискал да пие. Монетата преминала у Пендо. Малко по-късно отново се върнала у Пижо.

Размяната продължила: една и съща монета плащала всички чашки. Двамата пиели от стоката си, но от тези „продажби“ общите им пари не ставали повече.

Когато най-сетне пристигнали в селото, не успели веднага да намерят домовете си. Куца Гана останала дълго вързана за една върба. А кой накрая бил спечелил единствената монета, разказвачът не знае.