Български / A2
Три силуета на горубленския път
Пижо и Пендо купили заедно малко буре с ракия — силен алкохол. Искали да я продават тайно на съседите в селото и да спечелят пари.
Тръгнали от града пеша. С тях вървяла Куца Гана, слаба кобила — женски кон. Тя носела бурето на гърба си. Вървяла бързо, въпреки че куцала. Двамата приятели вървели след нея и дълго мълчали.
По едно време Пендо казал:
— Жаден съм! Вода няма. Дай ми малко от ракията.
— Не може така — отговорил Пижо. — Купихме я заедно, за да я продаваме.
Пендо обаче много искал да пие. Накрая Пижо се съгласил, но поискал пари за чашката.
— Само една монета имам. Ето я — казал Пендо.
Пижо спрял кобилата, налял ракия в метална чашка и я дал на приятеля си. Пендо изпил ракията, а Пижо прибрал монетата. После отново тръгнали.
Скоро и Пижо поискал да пие.
— Вода няма. Ще трябва да чакаш — казал Пендо.
— Аз не искам вода. Искам нещо друго…
— Да не искаш ракия?
Пижо се съгласил. Сега Пендо спрял кобилата и му налял една чашка. Пижо я изпил и платил със същата монета, която малко преди това бил получил от Пендо.
Приятелите пак тръгнали. Продължавали да мислят за парите, които ще спечелят. Но Пендо отново ожаднял. Той върнал монетата на Пижо и получил още ракия.
После пак дошъл редът на Пижо. Монетата отново минала у Пендо. Всеки път единият плащал, а другият наливал. Така пили от ракията, която искали да продават, и си давали една и съща монета.
Когато стигнали в селото, не могли веднага да намерят къщите си. Куца Гана останала дълго вързана за една върба. А кой от двамата накрая прибрал монетата, разказвачът не знае.
English summary · includes the ending
Pizho and Pendo jointly buy a small barrel of rakia, a strong alcoholic drink. They plan to sell it secretly to their neighbours and earn some money. Their thin, limping mare, Gana, carries the barrel as they walk home from the town.
Pendo becomes thirsty and asks for a drink. Pizho insists that he must pay because the rakia belongs to both of them. Pendo gives him his only coin and receives a small cup. Soon Pizho wants a drink too. Pendo pours it, and Pizho pays with the very same coin.
They keep taking turns. The coin passes from one pocket to the other while they drink the stock intended for their customers. They still talk about making a profit. When they reach the village, they cannot immediately find their homes. Gana waits for a long time, tied to a willow. The narrator does not know which man finally kept the coin.
Adapted for Lejrbår from the credited source.
Read the source