Сливи за смет

Някой си човек имал син. Когато момъкът вече станал на възраст за женене, бащата започнал да мисли как да го ожени за добра девойка, с която да си подхождат.

Мислил дълго и най-после намерил решение. Натоварил една кола със сливи и потеглил по селата да ги продава. Но вместо обичайната цена предлагал необичайна размяна:

„Хайде, давам сливи за смет! Сливи за смет!“

Жени, девойки, баби и млади съпруги се разшетали да метат къщите си. Всяка гледала да изпревари останалите: колкото повече смет съберяла, толкова повече сливи щяла да получи. А смет имало предостатъчно. Една носела цял чувал, друга — пълен съд, трета — пълна престилка.

Идвали при продавача и се хвалели:

„Гледай само колко смет събрах из къщи! Добре, че дойде такъв щур продавач на сливи, та да му я дадем, вместо да я тъпчем по ъглите!“

„Аз събрах това, а имам още толкова за събиране“, заявявала друга.

„Пък аз и цяла година да събирам, пак не мога да събера всичко“, обаждала се трета. „Толкова много се е натрупало! Сега пометох набързо малко, че ми се ядат сливици.“

Човекът прибирал сметта и раздавал сливи. Всички били доволни, а той бил весел и не можел да се насмее и нарадва.

Най-после се появило едно хубаво момиче. То стискало в кърпа съвсем малко смет. И то, както останалите, искало да купи сливи.

„Е, хубава девойко, много малко си събрала!“, обърнал се към него човекът. „За толкова смет какви сливи да ти дам?“

„Бих донесла и повече, но нямаме“, отговорило момичето. „Нямаме никаква смет вкъщи. И тази не е от нас — съседите ми я дадоха, задето им помагах да метат.“

Щом чул отговора, човекът много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не оставяло в дома си дори прашинка смет, щяло да бъде най-добрата стопанка на къща.

Той го поискал за снаха. Оженил сина си за него и много сполучил.