Сливи за смет

Един човек имал син. Когато синът му пораснал за женене, бащата започнал да обмисля как да му намери подходящо добро момиче.

Мислил, мислил и най-после измислил начин. Натоварил една кола със сливи и тръгнал по селата да ги продава. Предложението му било необичайно:

„Давам сливи за смет! Сливи за смет!“

Жени, момичета, млади и стари, се разтичали да метат къщите си. Започнали да се надпреварват коя ще събере повече боклук, за да вземе повече сливи. А боклук се намирал в изобилие. Една пристигала с цял чувал, друга — с пълен съд, трета носела пълна престилка.

И всички се хвалели с онова, което били донесли.

„Гледай колко смет събрах вкъщи!“, казвала една жена. „Добре, че се появи такъв смахнат продавач на сливи, та да му я дадем. Иначе щяхме да я трупаме по ъглите!“

„Това събрах аз, а още толкова ми остава“, обаждала се друга.

Трета пък обяснявала, че дори цяла година да събира, пак не би успяла да събере всичко. Толкова много се било натрупало. Сега помела набързо малко, понеже ѝ се прияли сливи.

Човекът събирал сметта и давал плодове. Всички били доволни. Той бил толкова весел, че не можел да се насмее и нарадва.

Най-после дошло едно хубаво момиче. То държало в кърпа съвсем малко боклук и също искало да купи сливи.

„Е, хубаво момиче, много малко си събрало“, казал човекът. „Какви сливи да ти дам за толкова смет?“

„Бих донесла повече, но нямаме“, отговорило то. „Нямаме никаква смет вкъщи. Дори тази не е наша. Дадоха ми я съседите, защото им помагах да метат.“

Като чул това, бащата много се зарадвал. Момичето било чисто и работливо, а в дома му не се задържала и прашинка смет. Той сметнал, че то ще се грижи най-добре за една къща.

Поискал го за жена на сина си. Оженил сина си за него и изборът му се оказал сполучлив.