Сливи за смет

Един човек имал син, който вече бил достатъчно голям, за да се ожени. Бащата започнал да мисли как да му намери добро момиче. Искал двамата да си подхождат.

Мислил дълго и накрая измислил нещо. Натоварил една кола със сливи и тръгнал по селата да ги продава. Само че вместо пари искал нещо съвсем друго.

„Давам сливи за смет!“, викал той. „Донесете боклука от къщите си!“

Жени и момичета започнали да метат домовете си. Всяка бързала да събере повече боклук, за да получи повече сливи. А боклук имало колкото искаш. Една жена носела цяла торба, друга — пълен съд, трета — пълна престилка.

Те идвали при човека и се хвалели. „Виж колко боклук събрах вкъщи!“, казвала една. „Добре, че този странен продавач дойде. Иначе пак щяхме да го трупаме по ъглите!“

„Аз донесох това, но имам още толкова за събиране“, обяснявала друга. Трета казвала: „Дори цяла година да чистя, няма да събера всичко. Сега почистих набързо, защото ми се ядат сливи.“

Човекът приемал боклука и раздавал плодове. Всички били доволни. Той също бил весел и не можел да се насмее.

Накрая дошло едно хубаво момиче. То стискало малко боклук в кърпа. Като другите, и то искало да купи сливи.

„Много малко си събрала, момиче!“, казал продавачът. „Какви сливи ще ти дам за толкова малко?“

„Бих донесла повече, но у нас няма“, отговорило то. „Нямаме никакъв боклук. И този не е от нашата къща. Съседите ми го дадоха, защото им помагах да метат.“

Бащата много се зарадвал на този отговор. Пред него стояло чисто и работливо момиче. В къщата му не оставала дори прашинка боклук. Такова момиче щяло да се грижи добре за дома.

Той я поискал за жена на сина си. Оженил сина си за нея и се оказало, че изборът му бил много добър.