Български / A2
Печена тиква
Душко Добродушков работел в държавна служба. Той пазел документите. Един ден занесъл няколко документа в дома на началника си. Трябвало да получи неговия подпис.
Началникът ядял печена тиква със семейството си. Той подписал документите и предложил едно парче на Душко.
— Благодаря, но аз не обичам тиква — отговорил Душко.
Това не било вярно. Той много обичал печена тиква, но се срамувал, че е от село. Мислел, че хората ще му се смеят заради любимата му храна.
— Вие сте от село, а не обичате тиква? — попитал началникът.
— Не е добра за стомаха ми — казал Душко и си тръгнал.
На улицата вече съжалявал. Защо не взел парчето? То било топло, сладко и толкова хубаво!
След този ден Душко постоянно мислел за тиква. На работа пишел, но сякаш чувал само думата „тиква“. Когато се карал с колегите си, пак говорел за тикви.
Нощем сънувал поле с печени тикви. Искал да вземе една, но тя изчезвала. После полето ставало огромен офис. Една много голяма тиква го гонела. Душко се събуждал уплашен и целият мокър от пот.
Една вечер колегите му се събрали да ядат, да пият вино и да пеят. Душко също бил там. Той станал на един стол, за да каже нещо. Но пак си помислил за тиква и забравил думите си.
— Хайде някой път да си опечем една тиква! — предложил накрая.
Всички се зарадвали. Решили да ядат тиква още същата вечер. Събрали пари, купили една и я изпратили да се пече.
След един час Душко отишъл да я вземе. На връщане носел тиквата на голям поднос. Тогава срещнал началника си.
— Радвам се! Значи стомахът ви вече е добре! — казал началникът.
Душко не отговорил. Върнал се при колегите си блед и мълчалив. Те го канели да яде, но той седял в ъгъла.
— Не ми се яде. Много ми е зле! — казвал той.
Всички други с удоволствие ядели сладката тиква.
English summary · includes the ending
Dusko works in a government office. When he takes documents to his boss's home, the boss offers him some baked pumpkin. Dusko loves it, but he is ashamed of his village background. He thinks eating pumpkin makes him look uncultured, so he claims that his stomach cannot tolerate it.
He immediately regrets refusing. Thoughts of pumpkin disturb his work, and he repeatedly dreams of pumpkins that disappear or grow huge and chase him. At a dinner with colleagues, these thoughts interrupt his speech. Instead, he suggests baking a pumpkin together. Everyone agrees, collects money and sends one to be baked.
Dusko happily goes to fetch it. On the way back, his boss sees him carrying the pumpkin and remarks that his stomach must have recovered. Dusko returns pale and silent. His colleagues enjoy the pumpkin, but he sits apart, refuses to eat and says he feels terribly unwell.
Adapted for Lejrbår from the credited source.
Read the source